ДИСБАЛАНСИ В ПАЗАРА НА ОСИГУРИТЕЛНА ТЕХНИКА

Днес живеем във времена на пазарна икономика и свободен пазар. Дали това е напълно валидно за пазара на осигурителна техника ОТ у нас? Ако детайлно разгледаме сегмента за автоматични прелезни устройства АПУ на национално ниво, през последните години се забелязват редица особености. Всичко това има своето обяснение, но до колко пазарно звучи то?

У нас се произвеждат релейни АПУ от 60те години на миналия век. През 2005 година НКЖИ въведе актуализирана техническа спецификация ТСЖИ 002-2005 за АПУ. През 2006 г. бе произведен и въведен в експлоатация първият хибриден АПУ, отговарящ на новата спецификация. Устройството е базирано на първокласна релейна логика, съчетана с микропроцесорно управление и контрол на сигналите. Алгоритъмът за функциониране при хибридните АПУ е предвиден за работа с броячи на оси БО. През 2010 година хибридното АПУ е сертифицирано до ниво на безопасност SIL4 от чешкия железопътен институт VUZ.

В периода от 2012 година до 2020 година НКЖИ е провела четири търга за АПУ, по които е договорен инженеринг на общо 95 нови прелеза. Дейностите по търговете включват проектиране, доставка на апаратура, строително монтажни дейности СМР и въвеждане в експлоатация на новопостроените АПУ. За веки търг е достъпна публична информация на сайта на НКЖИ и сайта на Агенция по обществени поръчки. В таблица 1 е дадена обобщена информация от търговете. И в четирите случая са избирани хибридни АПУ, българско производство от един производител, което дава възможност за пряко сравнение на цените.

Таблица 1

Средната цена за едно АПУ нараства двойно (96%) за период от осем години, когато според НСИ инфлацията за периода е само 9.6% – ръста на цените изпреварва ръста на инфлацията десетократно! Дали става дума за ръст на цените на материалите и услугите, или на печалбите?

Допълнително може да се проследи ръста на цените на АПУ при производителя. Цените на комплекта апаратура за АПУ формират около 35% от цената на търга. В Таблица 2 са дадени цените от ценова листа на производителя за съответната година на шкаф с апаратура за еднопътен АПУ.

Таблица 2

Тук също се наблюдава значително по-бърз растеж на цените от темпа на инфлацията – 8 пъти по-бърз. Обяснението е, че производителя се стреми да догони средните европейски нива на цените за този тип техника. За разгледания пример европейските фирми оферират цени 45 – 60 хил. евро – това е между два и три пъти над националното ниво. Голямата разлика в посока надолу се обяснява с натиска от строителните фирми спечелили търгът към производителя да работи на минимални цени. Работата на минимални цени обяснява донякъде защо няма спечелили търга с АПУ от чуждестранни производители, но излиза ли сметката на българския производител? По данни от публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети за периода от 2011 година до 2017 година производителя работи на загуба (с изключение на 2012 г.), която общо доближава 4 милиона лева. Каква е пазарната логика в случая?

Не само високата цена на европейските АПУ е пречка за навлизането им на нашия пазар. Основната пречка е функционалната съвместимост – изискванията на ТСЖИ 002-2005. За да отговорят на тези специфични изисквания, чуждите фирми трябва да адаптират своите продукти, след което да ги ресертифицират. Всичко това отнема време и изисква допълнителни разходи, които не могат да бъдат покрити от евентуалната продажба на няколко системи годишно.

Обема на пазара у нас през последните години е средно 10 прелеза годишно. За подобни обеми и ценови нива дори ориенталските фирми се мръщят, а западните директно отказват да преговарят. Алтернативата е да се предложи конкурентно решение от местни фирми. Има движение в тази посока, но алтернативните решения за да бъдат ценово конкурентно способни ползват индустриални технологии. При тях нивото на безопасност е SIL3, което съответства на ТСЖИ 002-2005. При тези решения се постига около 20% по ниска цена спрямо релейните АПУ. Алтернативните решения допълнително предлагат редица иновации, като светдиодни сигнали и възможност за обвръзка по комуникационен канал (оптика).

На последния търг от 2020 година бе въведено допълнително точкуване на офертата според предлаганото ниво на безопасност. Офертите с апаратура за АПУ притежаваща SIL3 получават 5 точки, а тези със SIL4 получават 20 точки. За да бъде ценово компенсирана разликата от 15 точки при оценка на офертите, участникът трябва да даде по-ниска ценова оферта с поне 2 милиона лева. Казано по друг начин – да подари комплекта апаратура за АПУ! Сметката при разгледаните цени на апаратура и възможните алтернативи показва, че разликата в точкуването трябва да бъде до 3 точки – всичко по-високо е икономически нонсенс. Защо се толерира по-скъпо решение, след като ниво на безопасност SIL3 за АПУ е допустимо по националните нормативи?

Да обобщим характеристиките на пазара на АПУ:

1. Цените на търговете растат десетократно над ръста на инфлацията.
2. Цените на апаратура за АПУ растат, но все още са неколкократно под средноевропейските нива.
3. Производителя на евтина апаратура за АПУ работи на загуба.
4. Обема на пазара е малък и липсва интерес от външни фирми.
5. Поставят се спорни изисквания – необосновани икономически и технически.
6. Липсват иновации.

Всичко това описва един силно дисбалансиран и изкривен пазар, където практически е невъзможно да има конкуренция. Липсата на конкуренция в областта на ОТ е в ущърб на железопътния транспорт, като цяло. Отказа от свободен пазар на ОТ с реална конкуренция и технически иновации ни отрежда „класическата роля“ – да водим опашката в Европа.